30 dic 2009, 10:35

Надежди на Ангар за 2010

708 0 12
Добре дошла, Нова Годино!
Ела, на масата седни!
Изпий едно червено вино!

И подслади с лъжица мед!
Че после сме на постна пица
дванайсет месеца поред!

Дали те срещам със надежда?

Разбира се! То инак – как?
Човек, изгуби ли надежда,
в душата му е пълен мрак!

Изпълнени сме със надежди,
докато с нас е младостта,
и ни напускат постепенно,
като листа през есента.

Навярно е от ЕГН-то
и от рождената ни дата.

Но те посрещам със надеждата,
че може и да те изпратя!

С надеждата, че и във тебе,
не ми е вписан оня ден,
във който, близки и роднини,
до гроба ще изпратят мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Успешна и щастлива Новата година и на вас, приятели!
    Щастливи сте я посрещнали, щастливи да я изживеете, щастливи да я изпратите и още по-щастливи да посрещнете новата!
    И извини ме, Ивон, че пуснах стихотворението си толкова рано - направих го, защото в почивните дни нямам интернет. Но това не би трябвало на никого да попречи и той да си поговори от сърце - с благодарност към старата и с надежди със новата година!
    Благодаря ви на всички, на всички!
  • Надежда носиш!
    Поздравления за страхотния стих!
    Весели да бъдат празниците ти, Адаш!
  • Да бъде, Ангар!
    Пожелавам ти от сърце следващата година да сбъдне всичките ти
    несбъднати до сега въжделения.
    Амин.
  • !!!*

    Колко още има да посрещаш и изпращаш...

    Щастлива НОВА, Ангар!*
  • Много го харесах твоят стих АНГЕЛ. Пожелавам ти збъдване на всичките ти мечти и да посрещнеш и изпратиш още много, много години! ПОЗДРАВ!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...