30.12.2009 г., 10:35

Надежди на Ангар за 2010

703 0 12
Добре дошла, Нова Годино!
Ела, на масата седни!
Изпий едно червено вино!

И подслади с лъжица мед!
Че после сме на постна пица
дванайсет месеца поред!

Дали те срещам със надежда?

Разбира се! То инак – как?
Човек, изгуби ли надежда,
в душата му е пълен мрак!

Изпълнени сме със надежди,
докато с нас е младостта,
и ни напускат постепенно,
като листа през есента.

Навярно е от ЕГН-то
и от рождената ни дата.

Но те посрещам със надеждата,
че може и да те изпратя!

С надеждата, че и във тебе,
не ми е вписан оня ден,
във който, близки и роднини,
до гроба ще изпратят мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успешна и щастлива Новата година и на вас, приятели!
    Щастливи сте я посрещнали, щастливи да я изживеете, щастливи да я изпратите и още по-щастливи да посрещнете новата!
    И извини ме, Ивон, че пуснах стихотворението си толкова рано - направих го, защото в почивните дни нямам интернет. Но това не би трябвало на никого да попречи и той да си поговори от сърце - с благодарност към старата и с надежди със новата година!
    Благодаря ви на всички, на всички!
  • Надежда носиш!
    Поздравления за страхотния стих!
    Весели да бъдат празниците ти, Адаш!
  • Да бъде, Ангар!
    Пожелавам ти от сърце следващата година да сбъдне всичките ти
    несбъднати до сега въжделения.
    Амин.
  • !!!*

    Колко още има да посрещаш и изпращаш...

    Щастлива НОВА, Ангар!*
  • Много го харесах твоят стих АНГЕЛ. Пожелавам ти збъдване на всичките ти мечти и да посрещнеш и изпратиш още много, много години! ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...