Надеждино поле XV

25 nov 2009, 0:26

Poesía » Odas y poemas

542 0 4

ХV
След малко Стоян се опомнил
и погледа спрял на мига
към бея, лежащ върху пода –
познат му се сторил ликът.
Разкъсал му ризата живо,
ухото прилепил в гърди.
– Сърцето все още тупти му,
но кой го с камата рани?
– Стояне, любими, прости ми.
Сама, аз сама го убих!
Той искаше мен да ме има ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надеждино поле XV

Искате да прочетете повече?

Propuestas