Надеждино поле XV
ХV
След малко Стоян се опомнил
и погледа спрял на мига
към бея, лежащ върху пода –
познат му се сторил ликът.
Разкъсал му ризата живо,
ухото прилепил в гърди.
– Сърцето все още тупти му,
но кой го с камата рани?
– Стояне, любими, прости ми.
Сама, аз сама го убих!
Той искаше мен да ме има
и ето, лежи сега тих.
Стоян сякаш нищо не чувал,
а погледа втренчил си там –
в гърдите му белег! – Заплувал
към спомен в детинството сам.
Видял се всред село отново –
с момчетата първия вожд.
В играта се сбили. Неволно
намушкал приятеля с нож.
– Ужасно! Кого си убила?
Тоз белег не го ли позна?
Ти брат си неволно затрила!
И нищо ли тук не разбра?
Надежда полазили мравки,
отворила в ужас очи.
– О, майчице моя, аз брат ми,
аз братчето, брат си убих! ...
Тя паднала възнак и мило
прегърнала трупа му блед,
целувала устните сини,
очите, притворени в креп.
– Димитре, за миг погледни ме,
аз твоя съм родна сестра.
О, Боже, за малко върни го,
смили се над мене горка.
А той отдалеч сякаш чул я,
поел дъх, отворил очи.
И станало някакво чудо –
припомнил си минали дни.
– В небето ли виждам сестра си,
от детството своя другар?
Смъртта не била толкоз страшна.
От мен сякаш падна товар.
Така ми е някак по-леко.
Свободно аз дишам с гърди.
И спомени идват далечни
от палави буйни игри.
– О, братко Димитре, мой мили,
почакай за малко, за миг
очи отвори, погледни ме,
прости ми, аз тебе убих!
– Подай си ръката сестрице,
виновен съм много пред теб.
Смъртта ще изкупи ли дните,
бедите, що сторих безчет?
Аз грабех, убивах и палех!
Кого? – моя беден народ.
И своето село не знаех
и своя чист български род.
Завет свят аз имам за вам ви,
свещен и предсмъртен завет,
до бащин гроб, още до майчин
сложете и моя ковчег!
Теб, Надe, прощавам ти всичко...
Щастлива бъди със Стоян...
Прости ме и ти мен, сестричко,
и ти, мой приятелю стар.
Проклет нека бъде султана!
Там, горе във ада да ври!
Зла орис за мен се захвана
и вече духът ми лети.
Притихнал... А вятърът ядно
завивал вихрушки навън
и воят му носел над Станбул
протяжен камбанния звън...
( Следва )
© Иван Христов All rights reserved.
