rudin (Иван Христов)
858 1444
Nov 25, 2009, 12:26 AM

Надеждино поле XV 

  Poetry » Odys and poems
545 0 4
ХV
След малко Стоян се опомнил
и погледа спрял на мига
към бея, лежащ върху пода –
познат му се сторил ликът.
Разкъсал му ризата живо,
ухото прилепил в гърди.
– Сърцето все още тупти му,
но кой го с камата рани?
– Стояне, любими, прости ми.
Сама, аз сама го убих!
Той искаше мен да ме има ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??