НАДЕЖДНО

29 may 2007, 22:52

Poesía

497 0 3

Бяло...
Под очите на дъгата.
Бяло от замръзнали сълзи.
Венно синьо...
Като за отплата.
По кожата под Лунните очи.
Дъждовно-зимно...
Скрежно-полуживо...
Мъгливо-заранно...
Меланхоличен прах.
Кръвта, синееща едва-едва, изстива.
Без даже и напомняне за ГРЯХ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

НАДЕЖДНО

Искате да прочетете повече?

Propuestas