29 may 2007, 22:52

НАДЕЖДНО

  Poesía
593 0 3
Бяло...
Под очите на дъгата.
Бяло от замръзнали сълзи.
Венно синьо...
Като за отплата.
По кожата под Лунните очи.

Дъждовно-зимно...
Скрежно-полуживо...
Мъгливо-заранно...
Меланхоличен прах.
Кръвта, синееща едва-едва, изстива.
Без даже и напомняне за ГРЯХ.

Червено...
По следите на дланта ми.
Червено от предадени сърца.
Туптежно-пламенно.
Туптежно-гладно.
НАДЕЖДНО...
В  неродените деца!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....