Викам и: - Искаш ли да се полъжем малко? - и цъкнах прашната лампа на бюрото. Прошепвам и: - Виждаш ли? Светло е. А тя троснато отвърна: - Не... - и токът спря.
Замислих се. Запалка и недогоряла свещ. Запалвам я... - Е, а сега? - подпитвам аз. Чух порива на вятъра по тънките стъкла. А пламъчето то, то леко потрепера, но опълчи се и кротичко поправи си ревера.
- Не, аз вятър не приемам. - тихичко отвърна то
и продължи да си гори необезпокоявано.
Помълчахме двама със нощта. Неловко май и стана, а?
Сигурно се чуди какво да предприеме, но пламъка в сърцето ми... не, не може да отнеме. Тя също знае, то малко пламъче е, пламъче на нежни чувства, не на самота.
И нека най-сетне си признае... Какво е тя нощта... нощта без светлина?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.