Да. Така е. Стоим си двама.
Аз и тя... нощта.
Викам и:
- Искаш ли да се полъжем малко? - и цъкнах прашната лампа на бюрото.
Прошепвам и:
- Виждаш ли? Светло е.
А тя троснато отвърна:
- Не... - и токът спря.
Замислих се. Запалка и недогоряла свещ. Запалвам я...
- Е, а сега? - подпитвам аз.
Чух порива на вятъра по тънките стъкла.
А пламъчето то, то леко потрепера, ...