Надмогна есента сърцето ми.
Загледах се през рамо към мечтите.
Прости ми, че поисках си за малко
парченце от забързаното твое време.
Поисках да прелитна със листата
и вятърът да ме посей до теб.
Да се облегна, като миг, на твойто рамо.
Да се усмихнеш с мисълта за мен.
Със капките дъждовни по лицето
да те погаля с топлата си длан,
да стана песен, бликнала в сърцето,
и всичкото си мое да ти дам... ...