Той копнее навярно за мен
в свойте тихи изнежени нощи.
Самотата държи на ръце
и въздиша пред празната поща.
После спира внезапно звука
на любовно шептящата песен.
И се пита: къде ли е тя?
Кой я чака през идната есен?
Мрачно той е съвсем убеден:
"Тя не помни, че аз съществувам".
И не смее да дойде при мен.
Още крие, но знам, че е влюбен. ...