Надникнах през твоя прозорец

7 sept 2017, 22:12

Poesía » De amor

333 3 2

Той копнее навярно за мен
в свойте тихи изнежени нощи.

Самотата държи на ръце

и въздиша пред празната поща.
После спира внезапно звука
на любовно шептящата песен.
И се пита: къде ли е тя?
Кой я чака през идната есен?

Мрачно той е съвсем убеден:

"Тя не помни, че аз съществувам".

И не смее да дойде при мен.
Още крие, но знам, че е влюбен.

Само нощем, преди да заспи,
се усмихва при спомена ясен
за надеждата в мойте очи.

И насън ги целува изплашен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.