Той копнее навярно за мен
в свойте тихи изнежени нощи.
Самотата държи на ръце
и въздиша пред празната поща.
После спира внезапно звука
на любовно шептящата песен.
И се пита: къде ли е тя?
Кой я чака през идната есен?
Мрачно той е съвсем убеден:
"Тя не помни, че аз съществувам".
И не смее да дойде при мен.
Още крие, но знам, че е влюбен.
Само нощем, преди да заспи,
се усмихва при спомена ясен
за надеждата в мойте очи.
И насън ги целува изплашен.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
