8 feb 2011, 0:36

Надолу

  Poesía » Otra
1.7K 1 3

Цял живот робуваш.
Не си ли сломен?
Няма от какво да се страхуваш, 
просто ела с мен.

Виж светлината...
това там е домът ти!
Хвани ме за ръката,
за да поведа и ума ти!

Колко голи тела, не те ли изкушават?
Колко рози са разцъфнали около тях...
Всички искрено се забваляват
върху земята, пропита с грях!

Довери ми се,
пътят не е нито труден, нито дълъг
Усмихни ми се
и ще направя красив живота ти жалък!

Направи този избор сам
и тръгна по пътя порочен.
Преди време и аз минах от там,
но късно разбрах, че е еднопосочен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....