8 feb 2011, 0:36

Надолу

  Poesía » Otra
1.7K 1 3

Цял живот робуваш.
Не си ли сломен?
Няма от какво да се страхуваш, 
просто ела с мен.

Виж светлината...
това там е домът ти!
Хвани ме за ръката,
за да поведа и ума ти!

Колко голи тела, не те ли изкушават?
Колко рози са разцъфнали около тях...
Всички искрено се забваляват
върху земята, пропита с грях!

Довери ми се,
пътят не е нито труден, нито дълъг
Усмихни ми се
и ще направя красив живота ти жалък!

Направи този избор сам
и тръгна по пътя порочен.
Преди време и аз минах от там,
но късно разбрах, че е еднопосочен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...