8 feb 2011, 0:36

Надолу 

  Poesía » Otra
1136 1 3

Цял живот робуваш.
Не си ли сломен?
Няма от какво да се страхуваш, 
просто ела с мен.

Виж светлината...
това там е домът ти!
Хвани ме за ръката,
за да поведа и ума ти!

Колко голи тела, не те ли изкушават?
Колко рози са разцъфнали около тях...
Всички искрено се забваляват
върху земята, пропита с грях!

Довери ми се,
пътят не е нито труден, нито дълъг
Усмихни ми се
и ще направя красив живота ти жалък!

Направи този избор сам
и тръгна по пътя порочен.
Преди време и аз минах от там,
но късно разбрах, че е еднопосочен!

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??