8 февр. 2011 г., 00:36

Надолу

1.7K 1 3

Цял живот робуваш.
Не си ли сломен?
Няма от какво да се страхуваш, 
просто ела с мен.

Виж светлината...
това там е домът ти!
Хвани ме за ръката,
за да поведа и ума ти!

Колко голи тела, не те ли изкушават?
Колко рози са разцъфнали около тях...
Всички искрено се забваляват
върху земята, пропита с грях!

Довери ми се,
пътят не е нито труден, нито дълъг
Усмихни ми се
и ще направя красив живота ти жалък!

Направи този избор сам
и тръгна по пътя порочен.
Преди време и аз минах от там,
но късно разбрах, че е еднопосочен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...