Надвечер

Comentarios

• 

  kasius (Бостан Бостанджиев)

  Нищо лично. Предлагам вариант. Естествено кавър версията не е оригинал, а опит за подобрение. Когато правиш нещо, включително и в поезията не винаги се получава от първия път идеално. Художниците например нахвърлят по няколко скици преди да сътворят окончателния вариант.
  По отношение за главните букви - напълно разбираемо е желанието ти да одухотвориш съществителните и прилагателните, но когато придаваш идеята добре, просто не е необходимо. Това си е въпрос на личен избор, така че ако си разбрал коментара ми като критика, а не като препоръка - е, вече знаеш, че не съм целял това.
  Апропо - там, куплета с грима и на мен не ми се върза, но и нямах време да го мисля...

  2012-10-14T20:35:58+03:00
• 

  Hekredel (Христо Славов)

  Благодаря за загрижеността!Каквото мога ще поема!Не виждам разликата между селските и първите петли.Ако се опитаме да издребним спора,ще ви попитам, в града не трябва да има нито селски нито първи петли, защото петлите не се свикнали да живеят в така спорния тук град.Мисля, че имам право да се изразя така както на мене ми се струва, че е най- правилно, според моите разбирания, за поетичното творчество , с което съм седнал да се занимавам и да чувам понякога нелепи съвети, от хора с други разбирания...Главните букви според мен са си на мястото и те имат специфична функция, от която аз не искам да се откажа.Те подчертават за какво иминно става дума в момента на повествованието ми.Двете стихчета които искате да промените, там със грима,съвсем не ми харесват, не са по-добри от това , коета аз съм написал на същото място!

  2012-10-13T15:45:58+03:00
• 

  kasius (Бостан Бостанджиев)

  Не е лошо, макар че може на моменти да стане по-ритмично, а и главните букви с цел одухотворяване са излишни според мен. Предлагам следната редакция:
  
  Прозореца на моята квартира
  към залеза протягаше ръце -
  през него гледах как денят умира
  и се подава нощното лице...
  
  И уморен от дневната гълчава,
  стоях и гледах дълги часове -
  присъди съвестта ми как раздава,
  човещината в мене как зове.
  
  Художници рисуваха небето
  най-повече в червени цветове -
  рубинения замък, след което
  заключваше красиви светове!
  
  А слънцето изгубваше пътека
  и скрито в непознатите гори,
  заспиваше до утрото полека
  в очакване на първите петли.
  
  Градът се сгуши някак в тъмнината,
  а хоризонтът пък, над мене се стесни -
  но щом отпусне ми се мъничко душата,
  романтиката в мен ще зазвъни...
  
  И чак тогава в мен ще се разлее
  утеха пълна - истински покой...
  Свалих си грима - след горчилките белее
  лицето ми - за стореното плащам в брой!
  
  Не искам залезите да пропусна,
  защото са утеха те за мен.
  Аз цял живот ги чакам добродушно -
  тъгувам за умиращия ден...
  12.04.1956г.София

  2012-10-13T14:14:06+03:00
• 

  Hekredel (Христо Славов)

  Съжалявам, Идими Дойдими, но не ми се спори за глупости, който и да си ти.

  2012-10-13T13:25:54+03:00
• 

  idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

  селските петли и градът създават смут
  
  предполагам, че през 1956 е било възможно?

  2012-10-13T09:34:05+03:00