Надземни тунели

Poesía

760 0 1

НАДЗЕМНИ ТУНЕЛИ

Събуждането е тягостна роля.

В сънното тяло времето спира,

преливат чужди измерения.

Душата надземни тунели прелита,

слива спиралата с друга.

Открехвам стара кутия,

в същата роба се вмъквам…

Не познах светлината –

един молец

платното на нощта

изгризал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tomad (Тома Кашмирски)

Не е лошо.
Щом го прочетох два пъти, значи ме е грабнало с нещо.

2010-03-29T01:00:23+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0