2 jun 2012, 11:23

Наемница

769 0 3

 

               НАЕМНИЦА

 

Омръзна ми да тичам след тебе.

И празни надежди насън да ловя.

Макар че била си ми жребий.

Ще чуя ли на сърцето зова?

 

Идваш в съня ми като хищник -

целуваш и разкъсваш мойта плът.

Не исках да ставам грешник.

Сега върви си по твоя път.

 

Ела, Наемнице, на свойта чест!

Огънят на страстите в  мен гори.

Под чувствата на сянка в моя лес.

Със щастие ще ме дариш в зори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...