korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
2.06.2012 г., 11:23

Наемница

768 0 3

 

               НАЕМНИЦА

 

Омръзна ми да тичам след тебе.

И празни надежди насън да ловя.

Макар че била си ми жребий.

Ще чуя ли на сърцето зова?

 

Идваш в съня ми като хищник -

целуваш и разкъсваш мойта плът.

Не исках да ставам грешник.

Сега върви си по твоя път.

 

Ела, Наемнице, на свойта чест!

Огънят на страстите в  мен гори.

Под чувствата на сянка в моя лес.

Със щастие ще ме дариш в зори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0