Jun 2, 2012, 11:23 AM

Наемница

  Poetry » Love
759 0 3

 

               НАЕМНИЦА

 

Омръзна ми да тичам след тебе.

И празни надежди насън да ловя.

Макар че била си ми жребий.

Ще чуя ли на сърцето зова?

 

Идваш в съня ми като хищник -

целуваш и разкъсваш мойта плът.

Не исках да ставам грешник.

Сега върви си по твоя път.

 

Ела, Наемнице, на свойта чест!

Огънят на страстите в  мен гори.

Под чувствата на сянка в моя лес.

Със щастие ще ме дариш в зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...