Jun 2, 2012, 11:23 AM

Наемница

  Poetry » Love
761 0 3

 

               НАЕМНИЦА

 

Омръзна ми да тичам след тебе.

И празни надежди насън да ловя.

Макар че била си ми жребий.

Ще чуя ли на сърцето зова?

 

Идваш в съня ми като хищник -

целуваш и разкъсваш мойта плът.

Не исках да ставам грешник.

Сега върви си по твоя път.

 

Ела, Наемнице, на свойта чест!

Огънят на страстите в  мен гори.

Под чувствата на сянка в моя лес.

Със щастие ще ме дариш в зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...