melian4eto (Деси)
77 16
13 mar 2014, 11:52

Наемник 

  Poesía » De amor
448 0 4

Казваха, че няма по-жесток,
че свършвал всичко чисто и прецизно,
че нямал нужда даже от урок,
талантът му навсякъде прозирал.
Но вземал най-високата цена -
така и подобава на добрия -
отнемал и последната сълза,
останала в душата да се крие.

 

Половината се дава във аванс,
наех го, и платих (не си играех),
започнах да очаквам като в транс
и колко ще се бави аз не знаех.
Планираше го бавно, няма как,
без план и най-добрите се провалят.
Отнемаше ми всяка светлина,
и в мрака на вината се въргалях.
До него беше хладно и боля,
макар да знаех – аз съм го наела.
В убийствената крайна тишина
един убиец чакаше разстрела.

Изправих се и гледах как умря
девойката - невинна и мистична.
С един куршум простреля Любовта
наемникът на име Безразличие.

 

© Деси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??