13 мар. 2014 г., 11:52

Наемник

624 0 4

Казваха, че няма по-жесток,
че свършвал всичко чисто и прецизно,
че нямал нужда даже от урок,
талантът му навсякъде прозирал.
Но вземал най-високата цена -
така и подобава на добрия -
отнемал и последната сълза,
останала в душата да се крие.

 

Половината се дава във аванс,
наех го, и платих (не си играех),
започнах да очаквам като в транс
и колко ще се бави аз не знаех.
Планираше го бавно, няма как,
без план и най-добрите се провалят.
Отнемаше ми всяка светлина,
и в мрака на вината се въргалях.
До него беше хладно и боля,
макар да знаех – аз съм го наела.
В убийствената крайна тишина
един убиец чакаше разстрела.

Изправих се и гледах как умря
девойката - невинна и мистична.
С един куршум простреля Любовта
наемникът на име Безразличие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...