кумеца (Румен Ченков)
399 1922
19 ago 2006, 12:57

НАГОРЕ 

  Poesía
636 0 13

 

 НАГОРЕ

 

Мускулите ни треперят, но вървим

нагоре все, по стръмната пътека.

Зад нас са всички мостове, но ги рушим –

някой май ви е лъгал, че е леко

 

безкрайното вървене към върха.

Не чакайте носилки и носачи.

Хвърлете в бездната зад вас страха.

Един се хвърли. Беше неудачник.

 

Хлъзна се, неволно изрева

и шеметно надолу се понесе.

Вкопчихме се в жилава трева,

а ехото стократно ни потресе.

 

И пак нагоре устремили взор,

със зле продрани лакти и колене,

на своя страх ний дадохме отпор,

напредвайки без жалби и скимтене.

 

Целта е не върха, а да вървим.

Той все пред нас в мъгла ще се обвива.

Не спираме. На себе си дължим,

възходът ни напред да не застива.

19. 08. 2006 г.

Добрич

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Присъединявам се с аплодисменти!
  • Целта е не върха, а да вървим.
    Той все пред нас в мъгла ще се обвива.
    Не спираме. На себе си дължим,
    възходът ни напред да не застива.

    Много ми хареса!
  • Да, прекрасен текст,Румене!Бъди здрав и поздрав от мен!Хенри
  • Съвсем пресен стих и навременен. Хубаво е, Румене!
  • Стихът въплъщава чудесна идея и носи силен емоционален заряд! Поздрав!
  • И пак нагоре устремили взор,
    със зле продрани лакти и колене,
    на своя страх ний дадохме отпор,
    напредвайки без жалби и скимтене.

    И въпреки всичко-вървим...
    Поздрави,Румене!
    Много хубав стих!



  • Валя, Ивайло, благодаря ви!
  • Еми,то думите са излишни!!!
  • Много силен стих, Румене и докато го четях направих асоциация с друг един твой стих, който също много харесвам

    "Какво му трябва на човека?
    Труден за качване връх
    и непремината още пътека,
    по която да тръгне той пръв.

    Трябва му Вяра и Бог – вдъхновител.
    Истинска Вяра и истински Бог.
    И за да бъде до край победител –
    трябва му чест, за залог.

    Надежда – преди да потегли нагоре.
    Истинска, трайна любов.
    И покорил своя връх непокорен –
    трябва му жажда за нов"
  • Много ви благодаря!
  • Много ми хареса и на мен!!!
    Труден е пътят нагоре и успяват най-подготвените. И дори целта да не е върха, все някога ще го стигне. А още по-трудно е да се задържи там.
    Поздрави за стиха!!!
  • Целта е не върха, а да вървим.
    Той все пред нас в мъгла ще се обвива.
    Не спираме. На себе си дължим,
    възходът ни напред да не застива.

    Страхотно силен стих, Румене. Наистина си прав, на себе си го дължим.

  • Здравей Румен!
    Написал си нещо наистина красиво,
    за което те поздравявам от сърце!
    /6/
Propuestas
: ??:??