НАГОРЕ
НАГОРЕ
Мускулите ни треперят, но вървим
нагоре все, по стръмната пътека.
Зад нас са всички мостове, но ги рушим –
някой май ви е лъгал, че е леко
безкрайното вървене към върха.
Не чакайте носилки и носачи.
Хвърлете в бездната зад вас страха.
Един се хвърли. Беше неудачник.
Хлъзна се, неволно изрева
и шеметно надолу се понесе.
Вкопчихме се в жилава трева,
а ехото стократно ни потресе.
И пак нагоре устремили взор,
със зле продрани лакти и колене,
на своя страх ний дадохме отпор,
напредвайки без жалби и скимтене.
Целта е не върха, а да вървим.
Той все пред нас в мъгла ще се обвива.
Не спираме. На себе си дължим,
възходът ни напред да не застива.
19. 08. 2006 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
