НАГОРЕ
НАГОРЕ
Мускулите ни треперят, но вървим
нагоре все, по стръмната пътека.
Зад нас са всички мостове, но ги рушим –
някой май ви е лъгал, че е леко
безкрайното вървене към върха.
Не чакайте носилки и носачи.
Хвърлете в бездната зад вас страха.
Един се хвърли. Беше неудачник.
Хлъзна се, неволно изрева
и шеметно надолу се понесе.
Вкопчихме се в жилава трева,
а ехото стократно ни потресе.
И пак нагоре устремили взор,
със зле продрани лакти и колене,
на своя страх ний дадохме отпор,
напредвайки без жалби и скимтене.
Целта е не върха, а да вървим.
Той все пред нас в мъгла ще се обвива.
Не спираме. На себе си дължим,
възходът ни напред да не застива.
19. 08. 2006 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
