wind2008 (Владимир)
27 1680
26 jun 2009, 2:41

Нагоре... нагоре... 

  Poesía » Civil
1320 0 17

  

 

 

 

    НАГОРЕ... НАГОРЕ ...

 

Нагоре,  нагоре,  умората в жилите тегне

и колко трудно без път се върви...

духът се  напряга,  волята стене,

телото в рани кърви.

 

Да карам полека - не може,

за бързо - не стига дъхът,

край мен вият  вихри тревожни

и трудно е,  как трудно е по стръмния рид...!

 

Помислих - защо ли на  болка  се врекох,

защо ли в зной и в пек все напред се стремя?

Върхът отдалече  презрително гледа,

но аз все нагоре,  нагоре към него вървя...

 

И знам,  че  е  трудно ,  отдавна го зная,

и че много тревоги сърце и душа  ще смутят...

Но спра ли - как ще се вглеждам в  безкрая,

а там горе,  там е  върхът...?!

 

 

© Владимир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Нагоре... нагоре.. към небосвода,
    та даже на него отвъд,
    ме чакай, здраво стъпил на свода,
    ще се срещнем там на Върхът.

    Там болка няма да има,
    а вихрите носят на вишна цвета
    и нашата песен там е значима,
    и лек е и сладък дъха.

    На добър час!
  • Не бива да спираш!Покорявай върхове,ти можеш!
  • Не спирай, върховете са близко, братко! Поздрав!
  • Дълъг е пътят ... към върха...
    Но не е ли вече изкачен най-високия връх самият стремеж и волята по пътя към върха?
    Поздравления за чудесния стих!!!
  • Върхът е достижим само за достойните. Твоето място е там, Влади!
  • Никакво спиране!
    Докато... дишаме!!!
  • Да така е семе не посява на почва без живот!Благодаря!
  • Хич и не помисляй!!!
  • По пътя към върха срещам много приятели. И зная, не напразно съм се устремил, заслужавало си е! Поздрави, приятели, среща на върха!
  • Важен е устремът Влади!
    Продължавай приятелю!
    Прегръдки за хубавия стих!
  • Не държат коленете и треперят ръцете,
    но глава не съм преклонил!
    По - добри са от връх, върховете,
    по които не съм още бил!
    Давай, братле, горе до котата, ако ще и да се здрависаме с Господ! Зем.
  • Не спирай!
  • Върховете са предизвикателство!

    Реших да изкачвам планинския връх,
    зареял се горе в небето.
    Погледнах го бегло, но смело реших:
    не ще издържи на сърцето.

    И тръгнах да крача със горда глава,
    забравила колко висок е.
    Прескачах аз тръни, реки и блата,
    уверена, той, че ще мой е.
  • Поздрав!Много!!!)))))))))))))))))))))))
    ...и пътят някак сподели умората от милиони малки крачки
    довели до върхът, до дългото изкачване...до силата на
    кръгозор, до поглед чрез зеница птича...как хубаво е
    изборите да те извисят,изпълнили в един живот с любов мечтите...
  • Стигат ли се всъщност върховете
    или мами ни самият път...
    Някъде ще видиш живо цвете,
    другате ще срещнеш чуден кът.
    Може до върха да не достигнеш,
    може да те срещне буря зла.
    Трудно идеалът се постига,
    но без него... по-добре смъртта.
  • Цветя и рози, по твоя трънлив път. Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??