Нагоре... нагоре...
НАГОРЕ... НАГОРЕ ...
Нагоре, нагоре, умората в жилите тегне
и колко трудно без път се върви...
духът се напряга, волята стене,
телото в рани кърви.
Да карам полека - не може,
за бързо - не стига дъхът,
край мен вият вихри тревожни
и трудно е, как трудно е по стръмния рид...!
Помислих - защо ли на болка се врекох,
защо ли в зной и в пек все напред се стремя?
Върхът отдалече презрително гледа,
но аз все нагоре, нагоре към него вървя...
И знам, че е трудно , отдавна го зная,
и че много тревоги сърце и душа ще смутят...
Но спра ли - как ще се вглеждам в безкрая,
а там горе, там е върхът...?!
© Владимир All rights reserved.
