НАГОРЕ... НАГОРЕ ...
Нагоре, нагоре, умората в жилите тегне
и колко трудно без път се върви...
духът се напряга, волята стене,
телото в рани кърви.
Да карам полека - не може,
за бързо - не стига дъхът,
край мен вият вихри тревожни
и трудно е, как трудно е по стръмния рид...!
Помислих - защо ли на болка се врекох,
защо ли в зной и в пек все напред се стремя?
Върхът отдалече презрително гледа, ...