Обръщаш  глава

и си мислиш къде ти е ума.

Себе си нараняваш,

другите награждаваш.

Награда, и то каква,

на всички да обясня!

Различен си, за да те разберат!

Приличен си, за да те приемат!

Верен си, за да си удобен!

Можеш си, за да си полезен!

Борбен си, с това вече прекали,

но това е животът, уви!

Наградата си самият ти!

И ако някой е разбрал,

бързо реагира

и съюзници  намира.

Не те приемат, не защото си ти,

а защото тази награда

консерватизма  ще разруши.

Така че различен си ти,

но това е животът, уви!