15 mar 2009, 12:34

Награда

  Poesía
476 0 0

 

Обръщаш  глава

и си мислиш къде ти е ума.

Себе си нараняваш,

другите награждаваш.

Награда, и то каква,

на всички да обясня!

Различен си, за да те разберат!

Приличен си, за да те приемат!

Верен си, за да си удобен!

Можеш си, за да си полезен!

Борбен си, с това вече прекали,

но това е животът, уви!

Наградата си самият ти!

И ако някой е разбрал,

бързо реагира

и съюзници  намира.

Не те приемат, не защото си ти,

а защото тази награда

консерватизма  ще разруши.

Така че различен си ти,

но това е животът, уви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...