Наистина ли няма те?

А сякаш вчера бе и гледах устремено в очите ти,

Дланта гори ми още,

Гласът звучи в ушите ми…

Образът не избледнява и времето не заличава…

Кога се случи?

Дати губят ми се…

Часовете безбройно много са,

Години ще се наброяват също…

А пред мен стоиш си още,

не помръдваш, гледаш ме

Ей тук изправен, устремен…

Говориш ми… говоря ти …

Смехът заглушава останалите тишини,

Спомени вилнеят в двама ни,

Разтапят ледове…

Наистина ли?

Но къде?

Къде са погледът, смехът, гласът ти…

Не искам да гледам все към висини,

И все представям си, че тук си…,

но прегръщам само тъмнини.