Наистина ли няма те?
Наистина ли няма те?
А сякаш вчера бе и гледах устремено в очите ти,
Дланта гори ми още,
Гласът звучи в ушите ми…
Образът не избледнява и времето не заличава…
Кога се случи?
Дати губят ми се…
Часовете безбройно много са,
Години ще се наброяват също…
А пред мен стоиш си още,
не помръдваш, гледаш ме
Ей тук изправен, устремен…
Говориш ми… говоря ти …
Смехът заглушава останалите тишини,
Спомени вилнеят в двама ни,
Разтапят ледове…
Наистина ли?
Но къде?
Къде са погледът, смехът, гласът ти…
Не искам да гледам все към висини,
И все представям си, че тук си…,
но прегръщам само тъмнини.
© Кристина All rights reserved.
