Наивитет
Тиха съм,
като след лятна буря.
Цвете съм,
в градината съседска.
Случва се
в мъгла да се загубя,
но щом те видя,
ме обзема треска.
За тебе
и насила бих се смяла,
понякога
тъгата ми отива...
Със тебе
във едно аз бих се сляла.
Без теб
и виното не ме опива.
А ти, Любов,
умееш ли да любиш?
Умееш ли...
от други да крадеш?
Можеш ли
отново да изгубиш,
частица от
сърцето да вречеш?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Станоева Todos los derechos reservados
Макар че последният ти стих показва, че нямаш нужда от такива. Аз лично давам уроци по лъчезарие и добро настроение
