Тиха съм,
като след лятна буря.
Цвете съм,
в градината съседска.
Случва се
в мъгла да се загубя,
но щом те видя,
ме обзема треска.
За тебе
и насила бих се смяла,
понякога
тъгата ми отива...
Със тебе
във едно аз бих се сляла.
Без теб
и виното не ме опива.
А ти, Любов,
умееш ли да любиш?
Умееш ли...
от други да крадеш?
Можеш ли
отново да изгубиш,
частица от
сърцето да вречеш?
© Анна Станоева All rights reserved.
Макар че последният ти стих показва, че нямаш нужда от такива. Аз лично давам уроци по лъчезарие и добро настроениеХубава вечер!
Уроци по оптимизъм даваш ли?
мн ми допада неверотно и те запълва до дъното да душата все пак това е любовтааааа!Поздрави.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
