НАИВНОСТ
Уплаши ме!
така бързо си тръгна,
тичаше из разкривените пътеки...
без да остави и мъничка
диря ,
след себе си....
ААААА....Амиииррр.....
Не чуваше!
Беше глух за мен!
А любовта ми , остана
нейде по кривите
пътеки...
при чистотата ми,
мойта чиста и наивна
невинност.
Така и не повярва,
че за него бях по - чиста и от росата сутрин...
Тъкмо си мислех,че
последен ще е в живота мой....
А той от мен избяга -
сякаш от порой!
Сега съм различна...
Някак по-зряла, по женски
нежна ... може би и еротична?!
Хм?! Или...пък само различна,
тиха и безлична.
Депресивно сякаш , всичко ми е
от тогава!
Виждам те - в сънищата само и обичам те
до забрава!
Как ли, аз не те забравих?
Как ли , от сърцето си не те извадих?!
Не зная ! Но където бил си , винаги ще е
кървяща рана !
21/05/2023г.
Kr/ASI/ Poetry
22:09ч.
© Karolinne Kolewa Todos los derechos reservados