НАИВНОСТ

Уплаши ме!

така бързо си тръгна,

тичаше из разкривените пътеки...

без да остави и мъничка

диря ,

след себе си....

ААААА....Амиииррр.....

Не чуваше!

Беше глух за мен!

А любовта ми , остана 

нейде по кривите 

пътеки...

при чистотата ми,

мойта чиста и наивна

невинност.

Така и не повярва,

че за него бях по - чиста и от росата сутрин...

Тъкмо си мислех,че

последен ще е в живота мой....

А той от мен избяга -

сякаш от порой!

Сега съм различна...

Някак по-зряла, по женски

нежна ... може би и еротична?!

Хм?! Или...пък само различна,

тиха и безлична.

Депресивно сякаш , всичко ми е

от тогава!

Виждам те - в сънищата само и обичам те

до забрава!

Как ли, аз не те забравих?

Как ли , от сърцето си не те извадих?!

Не зная ! Но където бил си , винаги ще е

кървяща рана !

21/05/2023г.

Kr/ASI/ Poetry

22:09ч.