24 jul 2009, 10:32

Наивност на дете

1.1K 1 1

Отражение на ясна утрин край морето,
с усмивка, поглед, погали ми сърцето,
с ръцете си нежно го пое
аз - глупава наивност на дете.


Толкова перфектни дни,
без облак, без от болката сълзи,
със слънце, със ясно синьото небе,
аз - глупава наивност на дете.


Отдавна лятото си отлетя,
бавно от дърветата окапа есента,
зимата с мъртвешки студ дойде,
аз - глупава наивност на дете.


Очи до скоро тъй обичани,
дрехи до скоро събличани,
до скоро галещите ме ръце,
сълзи на нещастно дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво произведение, хареса ми! Много скрит смисъл има и се замислям, че и аз понякога съм доста наивна! Благодаря!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...