Наивност на дете

24 июл. 2009 г., 10:32

Поэзия » Любовная

678 1 1

Отражение на ясна утрин край морето,
с усмивка, поглед, погали ми сърцето,
с ръцете си нежно го пое
аз - глупава наивност на дете.

Толкова перфектни дни,
без облак, без от болката сълзи,
със слънце, със ясно синьото небе,
аз - глупава наивност на дете.

Отдавна лятото си отлетя,
бавно от дърветата окапа есента,
зимата с мъртвешки студ дойде,
аз - глупава наивност на дете.

Очи до скоро тъй обичани,
дрехи до скоро събличани,
до скоро галещите ме ръце,
сълзи на нещастно дете.