Jul 24, 2009, 10:32 AM

Наивност на дете 

  Poetry » Love
767 1 1

Отражение на ясна утрин край морето,
с усмивка, поглед, погали ми сърцето,
с ръцете си нежно го пое
аз - глупава наивност на дете.


Толкова перфектни дни,
без облак, без от болката сълзи,
със слънце, със ясно синьото небе,
аз - глупава наивност на дете.


Отдавна лятото си отлетя,
бавно от дърветата окапа есента,
зимата с мъртвешки студ дойде,
аз - глупава наивност на дете.


Очи до скоро тъй обичани,
дрехи до скоро събличани,
до скоро галещите ме ръце,
сълзи на нещастно дете.

© Никой Нищо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много красиво произведение, хареса ми! Много скрит смисъл има и се замислям, че и аз понякога съм доста наивна! Благодаря!
Random works
: ??:??