12 mar 2023, 20:09

Най българин ми е човекът брат

1.5K 6 6

В заблуди си живее тоз народ

и в спомени за старата му слава.

Понякога – необичайно горд,

а друг път е окалян и оплакан...

 

Какво да вдигне чуди се сега –

на вятъра два паметника криви,

под жълто-синьо счупена дъга,

или мотиката над пусти ниви?!

 

И в напъни да плюе с вечна страст,

наместо да започне да се труди,

акъл раздава, а вината в нас –

„предателите“, ненормално луди!

 

Върти се колелото... не назад.

И всичкото мастило да се свърши,

най българин ми е човекът брат,

макар че българите са ми първи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Светле. И изядат всички паметници, те тогава нямам идея какво би могло да обедини хората, освен лопата номер 5.
  • Като кацнат скоро и "извънземните" абсурдът ще стане пълен. Отново силен дует ви се получава.
  • Струните ли не са ми вече тънки, Наде или оковите от друг материал ги правят... нямам идея. Пепи, това е напълно логично. Цените се променят толкова бързо, че няма достатъчно ресурс (хора), които да правят непрекъснати промени в системите. И тук се случва. Трябва да имаш очички за всичко . Сега рисуват новите банкноти: "брашно за 1 козунак", "5 яйца", "20 грама захар" и "100 грама масло"... за Великден явно ще ги изкарат Благодаря ви, Скити и Тони.
  • Много точно! Адмирации!
  • Респект за казаното, Ина!

Под ярем 🇧🇬

И нивичката чужденци орат,
и никнат само троскоти и тръне,
и вместо вол – народ превива врат,
и под ярем покорно пак се пъне.
И вечно чуждоземски ураган, ...
576 6 6

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...