9 dic 2018, 21:29

Най-добрият подарък

1.3K 0 3

НАЙ-ДОБРИЯ ПОДАРЪК

 

Елхичката, когато плаче,

плаче с сълзи от кехлибар,

а до нея е палачът,

стария жесток брадвар.

 

Елхата сякаш проговори

изведнъж, с човешки глас.

-Моля те брадварю мили,

спри, не ме води у вас!

 

Аз съм още много малка

Да порасна остави ме,

лятос ще ти хвърлям сянка,

вятърът ще спирам зиме.

 

И брадварят се замисли.

-Що ми е на мен елха?

Вкъщи нямаме си внуче,

нямаме дори снаха.

 

Отдавна къщата замлъкна,

няма вече детски смях

родата по чужбина хвръкна,

ще иде Коледа  при тях.

 

Мили Боже помогни,

Ти децата ми върни!

-Виж, направих аз добро,

не отсякох  туй дърво.

 

Вечер в къщата самотна

някой на вратата хлопна,

сбра се цялата рода

и настана веселба.

---------------------------------------

Дядо Коледа се трогнал,

на брадваря той помогнал

и добрият  Дядо стар,

му пратил най- големият  дар.

 

Авт. Весо: 9.12.2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

17 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Златна Латинка. Радвам се, че прочете посланието в стихотворението ми. За много хора това не е удобна тема. Весело посрещане на Новата година.
  • Успех и от мене, Художнико!
    Хубаво е, че още има хора, които мислят за Природата!...
  • Ооо, благодаря ти Влади. Исках да покажа и другата гледна точка, без камбанки, звънчета и джуджета. Човекът, за да задоволи егоизма си руши всичко наоколо, а също и природата. Тя ни трябва.....ние не й трябваме. На това трябва да учим децата си!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...