9.12.2018 г., 21:29

Най-добрият подарък

1.3K 0 3

НАЙ-ДОБРИЯ ПОДАРЪК

 

Елхичката, когато плаче,

плаче с сълзи от кехлибар,

а до нея е палачът,

стария жесток брадвар.

 

Елхата сякаш проговори

изведнъж, с човешки глас.

-Моля те брадварю мили,

спри, не ме води у вас!

 

Аз съм още много малка

Да порасна остави ме,

лятос ще ти хвърлям сянка,

вятърът ще спирам зиме.

 

И брадварят се замисли.

-Що ми е на мен елха?

Вкъщи нямаме си внуче,

нямаме дори снаха.

 

Отдавна къщата замлъкна,

няма вече детски смях

родата по чужбина хвръкна,

ще иде Коледа  при тях.

 

Мили Боже помогни,

Ти децата ми върни!

-Виж, направих аз добро,

не отсякох  туй дърво.

 

Вечер в къщата самотна

някой на вратата хлопна,

сбра се цялата рода

и настана веселба.

---------------------------------------

Дядо Коледа се трогнал,

на брадваря той помогнал

и добрият  Дядо стар,

му пратил най- големият  дар.

 

Авт. Весо: 9.12.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Златна Латинка. Радвам се, че прочете посланието в стихотворението ми. За много хора това не е удобна тема. Весело посрещане на Новата година.
  • Успех и от мене, Художнико!
    Хубаво е, че още има хора, които мислят за Природата!...
  • Ооо, благодаря ти Влади. Исках да покажа и другата гледна точка, без камбанки, звънчета и джуджета. Човекът, за да задоволи егоизма си руши всичко наоколо, а също и природата. Тя ни трябва.....ние не й трябваме. На това трябва да учим децата си!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...