26 jul 2014, 14:55

Най-дългото разстояние

  Poesía
1.1K 1 2

Най-дългото разстояние

 

Когато беше много надалече,

аз исках те, усещах, че си тук,

мислено до теб заспивах всяка вечер

и не исках да погледна друг...

 

Чаках да те чуя като болна,

повтарях думите ти всеки ден,

а после прегръщах и целувах телефона,

сякаш ти стоиш пред мен...

 

И липсваше ми и силно те обичах,

болеше ме даже тялото, че си далече,

но сега е толкова различно всичко,

когато непрестанно заедно сме вече...

 

Измисляме си причини някакви,

избягваме дори да се целунем,

намираме време за кавги всякакви,

но не и да си кажем мили думи...

 

Забързаният делник така променя,

вече почти всички изненади са неприятни,

седиме мълчаливи на вечеря,

сякаш не сме влюбени, а двама непознати...

 

Твърде тежко и тъжно е това състояние,

не мислех, че ще стигнеме до тук, когато те нямах...

понякога най-дългото и далечно разстояние 

не се измерва в километри, а в чувства между двама...

 

21.07.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пламена! Може би и ние сме така устроени, да искаме това, което нямаме и да не оценяваме това, което имаме...
  • "понякога най-дългото и далечно разстояние

    не се измерва в километри, а в чувства между двама..."
    Много истинско и вярно! Сякаш любовта остава вечна, единствено,
    когато е далечна, невъзможна,или неизживяна.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....