radoslava29 (Радослава Михайлова) radoslava29 (Радослава Михайлова)
9 278
26 июл. 2014 г., 14:55

Най-дългото разстояние

1.1K 1 2

Най-дългото разстояние

 

Когато беше много надалече,

аз исках те, усещах, че си тук,

мислено до теб заспивах всяка вечер

и не исках да погледна друг...

 

Чаках да те чуя като болна,

повтарях думите ти всеки ден,

а после прегръщах и целувах телефона,

сякаш ти стоиш пред мен...

 

И липсваше ми и силно те обичах,

болеше ме даже тялото, че си далече,

но сега е толкова различно всичко,

когато непрестанно заедно сме вече...

 

Измисляме си причини някакви,

избягваме дори да се целунем,

намираме време за кавги всякакви,

но не и да си кажем мили думи...

 

Забързаният делник така променя,

вече почти всички изненади са неприятни,

седиме мълчаливи на вечеря,

сякаш не сме влюбени, а двама непознати...

 

Твърде тежко и тъжно е това състояние,

не мислех, че ще стигнеме до тук, когато те нямах...

понякога най-дългото и далечно разстояние 

не се измерва в километри, а в чувства между двама...

 

21.07.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • radoslava29 (Радослава Михайлова)
    radoslava29 (Радослава Михайлова)
    Благодаря, Пламена! Може би и ние сме така устроени, да искаме това, което нямаме и да не оценяваме това, което имаме...
  • plama7 (Пламена Владимирова)
    plama7 (Пламена Владимирова)
    "понякога най-дългото и далечно разстояние

    не се измерва в километри, а в чувства между двама..."
    Много истинско и вярно! Сякаш любовта остава вечна, единствено,
    когато е далечна, невъзможна,или неизживяна.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0