26.07.2014 г., 14:55

Най-дългото разстояние

1.1K 1 2

Най-дългото разстояние

 

Когато беше много надалече,

аз исках те, усещах, че си тук,

мислено до теб заспивах всяка вечер

и не исках да погледна друг...

 

Чаках да те чуя като болна,

повтарях думите ти всеки ден,

а после прегръщах и целувах телефона,

сякаш ти стоиш пред мен...

 

И липсваше ми и силно те обичах,

болеше ме даже тялото, че си далече,

но сега е толкова различно всичко,

когато непрестанно заедно сме вече...

 

Измисляме си причини някакви,

избягваме дори да се целунем,

намираме време за кавги всякакви,

но не и да си кажем мили думи...

 

Забързаният делник така променя,

вече почти всички изненади са неприятни,

седиме мълчаливи на вечеря,

сякаш не сме влюбени, а двама непознати...

 

Твърде тежко и тъжно е това състояние,

не мислех, че ще стигнеме до тук, когато те нямах...

понякога най-дългото и далечно разстояние 

не се измерва в километри, а в чувства между двама...

 

21.07.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пламена! Може би и ние сме така устроени, да искаме това, което нямаме и да не оценяваме това, което имаме...
  • "понякога най-дългото и далечно разстояние

    не се измерва в километри, а в чувства между двама..."
    Много истинско и вярно! Сякаш любовта остава вечна, единствено,
    когато е далечна, невъзможна,или неизживяна.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...