16 ene 2011, 14:10

най-красивата лъжа

1.1K 0 1

Аз съм най красивата лъжа,

влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,

дъщеря съм първородна на греха,

разпиляно слънце сутрин във леглото ти.

 

Като палавите слънчеви лъчи

те докосвам нежно и навън те каня

и разбуждам смело твоите мечти,

от надежди и копнежи изтъкани.

 

Обещавам ти безкраен благодат -

дни, изпълнени с любов и страст гореща,

от емоции вълшебен водопад,

за да се усмихнеш пак отсреща.

 

Ала запомни, че съм лъжа

и по залез се стопявам във небето,

само спомен съм във твоята душа

и дълбока рана - някъде в сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Люба! Великолепно е това твое стихотворение, което звучи с волността и красотата на Багряновата поезия.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...