16.01.2011 г., 14:10

най-красивата лъжа

1.1K 0 1

Аз съм най красивата лъжа,

влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,

дъщеря съм първородна на греха,

разпиляно слънце сутрин във леглото ти.

 

Като палавите слънчеви лъчи

те докосвам нежно и навън те каня

и разбуждам смело твоите мечти,

от надежди и копнежи изтъкани.

 

Обещавам ти безкраен благодат -

дни, изпълнени с любов и страст гореща,

от емоции вълшебен водопад,

за да се усмихнеш пак отсреща.

 

Ала запомни, че съм лъжа

и по залез се стопявам във небето,

само спомен съм във твоята душа

и дълбока рана - някъде в сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Люба! Великолепно е това твое стихотворение, което звучи с волността и красотата на Багряновата поезия.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...