Jan 16, 2011, 2:10 PM

най-красивата лъжа

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Аз съм най красивата лъжа,

влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,

дъщеря съм първородна на греха,

разпиляно слънце сутрин във леглото ти.

 

Като палавите слънчеви лъчи

те докосвам нежно и навън те каня

и разбуждам смело твоите мечти,

от надежди и копнежи изтъкани.

 

Обещавам ти безкраен благодат -

дни, изпълнени с любов и страст гореща,

от емоции вълшебен водопад,

за да се усмихнеш пак отсреща.

 

Ала запомни, че съм лъжа

и по залез се стопявам във небето,

само спомен съм във твоята душа

и дълбока рана - някъде в сърцето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люба Георева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Люба! Великолепно е това твое стихотворение, което звучи с волността и красотата на Багряновата поезия.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...