25 jul 2013, 13:33

Най-лошият герой

  Poesía » Civil
830 0 4

Протестен ден дойде отново.
Тълпата бързо се рои.
А ярост и обидно слово
във въздуха горещ кънти.

Голяма част от тях го мрази -
един обикновен човек.
А негов дълг е да ги пази...
Нима си мислят, че е лек?!

Усърдно данъците плаща,
работи като черен роб,
и във реалност като наш'та,
навярно, тъй ще е до гроб.

Той би дошъл да протестира,
но трябва да е днес на пост!
Сърцето във юмрук събира
и тръгва пак към Орлов мост!

Жена му се тревожи вкъщи
дали и днес ще е ранен,
в тълпата всеки му се мръщи -
та той е нищо... и кретен!

Но първо него ще потърсиш,
щом безнадеждно е, нали?
Дори и посред нощ набързо
ще дойде, за да те спаси.

Ще кажете: "Нали му плащат!",
но кой ли плаща за смъртта?
А раната му най-боляща -
че все го няма у дома...?

Не знае нощем колко пъти
ще тръгне ей така, от дълг...
Живот, изпълнен с кръстопъти -
семейство, здраве, сън и... смърт!

***

А зверовете в парламента
се хапят за парче кравай...
С тях се борете, не с човека
със дълг да бъде Полицай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както има и хора И хора, така има и полицаи И полицаи. Аз лично имам лоши спомени от едно И но в случая чудесно си го казала.
    Хубава гражданска поезия!
    Поздравявам те!
  • Никой не мисли за полицаите, а те трябва да мислят за всички!
  • Сред всички професии има хора, има и говеда! Какъвто и пост да заема дадена личност, преди всичко трябва да е Човек!!!
  • Хубави стихове - харесаха ми. В тази актуална и наболяла тема дано има повече хора да мислят като теб

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...