Jul 25, 2013, 1:33 PM

Най-лошият герой

  Poetry » Civic
829 0 4

Протестен ден дойде отново.
Тълпата бързо се рои.
А ярост и обидно слово
във въздуха горещ кънти.

Голяма част от тях го мрази -
един обикновен човек.
А негов дълг е да ги пази...
Нима си мислят, че е лек?!

Усърдно данъците плаща,
работи като черен роб,
и във реалност като наш'та,
навярно, тъй ще е до гроб.

Той би дошъл да протестира,
но трябва да е днес на пост!
Сърцето във юмрук събира
и тръгва пак към Орлов мост!

Жена му се тревожи вкъщи
дали и днес ще е ранен,
в тълпата всеки му се мръщи -
та той е нищо... и кретен!

Но първо него ще потърсиш,
щом безнадеждно е, нали?
Дори и посред нощ набързо
ще дойде, за да те спаси.

Ще кажете: "Нали му плащат!",
но кой ли плаща за смъртта?
А раната му най-боляща -
че все го няма у дома...?

Не знае нощем колко пъти
ще тръгне ей така, от дълг...
Живот, изпълнен с кръстопъти -
семейство, здраве, сън и... смърт!

***

А зверовете в парламента
се хапят за парче кравай...
С тях се борете, не с човека
със дълг да бъде Полицай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Както има и хора И хора, така има и полицаи И полицаи. Аз лично имам лоши спомени от едно И но в случая чудесно си го казала.
    Хубава гражданска поезия!
    Поздравявам те!
  • Никой не мисли за полицаите, а те трябва да мислят за всички!
  • Сред всички професии има хора, има и говеда! Какъвто и пост да заема дадена личност, преди всичко трябва да е Човек!!!
  • Хубави стихове - харесаха ми. В тази актуална и наболяла тема дано има повече хора да мислят като теб

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...