19 dic 2023, 6:38

Най-малката звезда

925 0 0

Зима студена, ледена, зловеща

Слънцето бе скрило своите лъчи.

Земята смразена, още през Ноември,

Но роди се Тя и всичко озари.

 

От три звезди, най-малка беше Тя,

Но душата ѝ огромна, по- голяма от Света.

Семейство да направи бе Нейната мечта,

Но пътят ѝ бе труден, по-труден от всякога.

 

Мина ден, минаха два,

Тя спътник намери в своята борба.

Не след дълго и шастието дойде,

Но само миг поспря, след което си отиде.

 

Корените нейни - с нея бяха до сега,

Но тъмнината ги обзе и откъснаха се те.

От три звезди, най-малката блести,

Първата трепти, а втората се изпари.

 

От три звезди, най-малката е там,

Бди над всички, а в сърцето ѝ плам.

От цялата Вселена най-силна е Тя,

Не коя, а моята майка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Чинтулов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...