19 дек. 2023 г., 06:38

Най-малката звезда

927 0 0

Зима студена, ледена, зловеща

Слънцето бе скрило своите лъчи.

Земята смразена, още през Ноември,

Но роди се Тя и всичко озари.

 

От три звезди, най-малка беше Тя,

Но душата ѝ огромна, по- голяма от Света.

Семейство да направи бе Нейната мечта,

Но пътят ѝ бе труден, по-труден от всякога.

 

Мина ден, минаха два,

Тя спътник намери в своята борба.

Не след дълго и шастието дойде,

Но само миг поспря, след което си отиде.

 

Корените нейни - с нея бяха до сега,

Но тъмнината ги обзе и откъснаха се те.

От три звезди, най-малката блести,

Първата трепти, а втората се изпари.

 

От три звезди, най-малката е там,

Бди над всички, а в сърцето ѝ плам.

От цялата Вселена най-силна е Тя,

Не коя, а моята майка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Чинтулов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...