22 dic 2011, 11:42

Най-мили мой

1.5K 0 1

Куп писма в електронната кутия
и всички почват с твойте имена -
от стари спомени меланхоличен полъх
на отминалите любовни времена.

И всички носят мъничко от теб,
запечатали със символ мисли твои,
нежен поглед, топла длан, усмивка -
съхранили тебе, мили мой.

Но аз не те искам съхранен
във лист - екранно-виртуален,
а да те виждам всеки ден
усмихнат или буреносен, но реален.

Да, реален. Толкова ли много искам?
Макар в реалния живот да се правим непознати
и презиращи дори...
знам, любовта е сляпа,
любовта не декламира, а мълчи.

Пиша, трия и се самозалъгвам -
та ти дори няма да прочетеш тези редове.
Защо тогава пропилявам толко часове
със спомените си да се обърквам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжно,преоткрих себе си,защото и аз така пиша и знам ,че той няма да ги види.Поздравявам те за прекрасния стих!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...