Най-мили мой
Куп писма в електронната кутия
и всички почват с твойте имена -
от стари спомени меланхоличен полъх
на отминалите любовни времена.
И всички носят мъничко от теб,
запечатали със символ мисли твои,
нежен поглед, топла длан, усмивка -
съхранили тебе, мили мой.
Но аз не те искам съхранен
във лист - екранно-виртуален,
а да те виждам всеки ден
усмихнат или буреносен, но реален.
Да, реален. Толкова ли много искам?
Макар в реалния живот да се правим непознати
и презиращи дори...
знам, любовта е сляпа,
любовта не декламира, а мълчи.
Пиша, трия и се самозалъгвам -
та ти дори няма да прочетеш тези редове.
Защо тогава пропилявам толко часове
със спомените си да се обърквам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
