22 дек. 2011 г., 11:42

Най-мили мой

1.5K 0 1

Куп писма в електронната кутия
и всички почват с твойте имена -
от стари спомени меланхоличен полъх
на отминалите любовни времена.

И всички носят мъничко от теб,
запечатали със символ мисли твои,
нежен поглед, топла длан, усмивка -
съхранили тебе, мили мой.

Но аз не те искам съхранен
във лист - екранно-виртуален,
а да те виждам всеки ден
усмихнат или буреносен, но реален.

Да, реален. Толкова ли много искам?
Макар в реалния живот да се правим непознати
и презиращи дори...
знам, любовта е сляпа,
любовта не декламира, а мълчи.

Пиша, трия и се самозалъгвам -
та ти дори няма да прочетеш тези редове.
Защо тогава пропилявам толко часове
със спомените си да се обърквам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжно,преоткрих себе си,защото и аз така пиша и знам ,че той няма да ги види.Поздравявам те за прекрасния стих!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...